Създаването на Двореца
Архитектурно-парков комплекс „Двореца” в Балчик възниква като резиденция на румънската кралица Мария (1875-1938). Тя го нарича с турското име „Tenha Yuvah”, което в превод означава самотното, или уединеното гнездо. Днес по-разпространен е преводът „Тихото гнездо”. Кралицата посещава града за първи път през 1921 г. в компанията на сина си принц Николай и е очарована от красотата на залива.
Строителството започва през 1924 г. и завършва през 1936 г. При първото посещение на Кралица Мария в Балчик тук вече са изградили свои вили някои известни румънски фамилии от интелектуалци и хора на изкуството (Щторк, Сатмаре) и градчето се оформя като любимо място за румънската интелигенция.
Западно от градчето Мария открива подходящото място за резиденция и възкликва: „Цял живот съм мечтала за такова място, представяйки си, че то може да бъде открито само в Италия, а ето го тук в Балчик”. В допълнение към живописността на мястото, Балчик е и най-южната точка на новите румънски територии. Поради това кралица Мария решава, че мястото е подходящо за изграждане на кралска резиденция.
Една от първите построени сгради е къщата на кралицата „Тихото гнездо”.
Едновременно с построяването на вилата, тече оформянето на градините и алеите на комплекса, преустройството на съществуващите воденици, укрепването на терена. Оформен е един цялостен ансамбъл от сгради и парк, едно миниатюрно стопанство, което разполагало със собствена охрана, електроцентрала, поща, столова, разсадник за зеленчуци и цветя, овощни градини и лозя.
Строителството приключва през 1936 г. Две години по-късно кралицата умира, а след още две години, през 1940 г. Южна Добруджа, заедно с Балчик, е върната в пределите на България.
На 7.IX.1940 г. е подписана Крайовската спогодба. На 21.IX.1940 г. жителите на Балчик посрещнали своите освободители – българските войски начело с ген. Попов.
До 1948 година румънската държава плаща данък на балчишката община за намиращия се тук неин имот. През 1948г. със Споразумение между двете държави “Двореца” е преотстъпен на тогавашното Министерство на културата и образованието, с изричното условие да бъде място за отдих и творчество на хората на културата и изкуството.
През 1961г. с Разпореждане на Министерски съвет №1650/ 30.08.61г. се решава “Двореца” да бъде закупен от Българската държава. На 7 юли 1970 година това става факт със Спогодба между двете държави и извършено плащане, с което Двореца става собственост на Р.България. Към този момент, както и преди това имота се управлява и стопанисва изцяло от Министерството на Културата.
