Тихото гнездо

 

Желанието на Мария е къщата да бъде в турски стил. Тя моли Александру Сатмари (1871-1933, известен румънски художник, син на Карол Поп де Затмари) да направи предварителни скици на къщата. След като отхвърля някои от първоначалните планове на художника, кралицата и Сатмари достигат до единомислие относно вида на сградта. Тя ще бъде асиметрична, с грубо иззидан приземен етаж и еркерно горно ниво, изнесено към морето от предната страна и приютено в ската от задната страна. Къщата ще бъде обрамчена с „чердаци”.

Сатмари представя окончателните рисунки на къщата на Кралицата през юни 1925 г. Работата започва през юли. До ноември къщата е покрита и през пролетта на следващата година Мария започва да я обзавежда.

Кралицата толкова настоявала приземния етаж на вилата да бъде във вид на  италианска рустика, че наела италианския строител Агостино Фабро да надзирава каменно-зидарските работи и насърчила местни майстори „да свършат грубата работа така, както биха я свършили за себеси, с неокултурения инстинктивен вкус, който твърде учените са изгубили”.

Интериора демонстрира в не по-малка степен, че отдадеността на Мария на „артистичното” понякога е за сметка на практичните нужди. Приземният етаж (средното ниво) се състоял от две малки входни зали и голяма дневна-трапезария, докато горния етаж бил почти изцяло зает от огромната предспалня и спалня на Мария и от турска баня, със само една мъничка стая за преобличане, спалня за прислужница и писалищен салон в задната част. Нямало спални за гости, нито дори кухня или сервизно помещение.

Вратите, както и по-голямата част от дървения материал, употребен за строежа на къщата са били закупени от стари замъци из ориента.

На върха на кулата, която прилича на минаре на джамия, е монтирана т.нар. еолова арфа (по името на гръцкия бог на вятъра Еол). Това е куха фуниевидна тръба, в която са опънати струни. При вятър, струните издават нежен арфен звук и придават тайнственост и призрачност.