Преди по-малко от век край малката рекичка на морския бряг дремели само три стари воденици, а из пръснатите по напечените склонове лозя събирали сладост гроздата... Балчик напомня на забравено кътче от романтичния ориент, когато през 1913 г. временно става румънско владение. В него се влюбват художници и поети, а по-късно румънската кралица Мария избира живописната местност около реката, за да изгради своята резиденция – своето „Тихо гнездо” на морския бряг. Това не е дворец като всички други.

Тук няма внушителни помпозни сгради, не личи стемеж да се вдъхне величие или могъщество. Напротив – всичко сътворено от човека е вписано в пейзажа така, сякаш винаги е било тук – малките каменни вили с покриви от турски керемиди, приютявали някога кралицата, семейството и антуража й са разпръснати из великолепния парк. Израстналите край реката огромни каваци нарочно са заобикаляни при прокарването на алеите, дори трите воденици все още са тук ...