Държавен Културен Институт Културен Център  "Двореца"

представя:

„Осемдесет години, 80 фотографии, 80 мига от живота на Н.В. Цар Симеон II

simeonИзложбата ще бъде официално открита на 14 август, понеделник, от 18ч в Каменна зала  на КЦ "Двореца" и ще остане там до 19 август. Очаква се специален гост на откриването да бъде самия  Симеон Сакскобургготски.

Повод за създаване на изложбата е  80 -годишния  му юбилей. На 16 юли в двореца „Врана” бяха показани 80 фотоса, които отразяват различни моменти от раждането му до днес. За първи път извън Врана изложбата ще бъде показана в Двореца, Балчик.

В продължение на една седмица Каменна зала на ДКИ КЦ "Двореца" ще разказва чрез снимки част от българската история на всеки посетител на Архитектурно-парковия комплекс.

На 16 юни 1937г. царица Йоанна Българска ражда престолонаследник – Княз Симеон Търновски. Новината е посрещната с голяма радост от българския народ и е ознаменувана с всенародни тържества. Обявена е амнистия, военните са повишени в звание, оценките на учениците са повишени с една единица, за учебната 1937г. няма незавършили или повтарящи класа деца. Но народната радост е кратка – на 28 август 1943г. Цар Борис III умира внезапно и петгодишният Княз се възкачва на престола като  Цар Симеон II. От негово име управлява Регентски съвет с Принц-регент неговият чичо Княз Кирил Преславски. Другите двама членове на Регентския съвет са проф. Богдан Филов и генерал Никола Михов.

На 8 септември 1944г. полковете на Съветската армия нахлуват в България, извършен е военен преврат и е установен режим на Отечествения фронт. Членовете на Регентския съвет са арестувани и няколко месеца по-късно са разстреляни след обявени смъртни присъди на комунистически трибунал – така наречения народен съд. На тяхно място за регенти правителството на ОФ назначава Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и Тодор Павлов. През 1946г., в условията на червен терор и чуждестранна окупация, в нарушение на действащата и неотменена Търновска конституция, е проведен референдум за държавното устройство и България е обявена за Народна република.

Членовете на Царското семейство – Царицата-майка Йоанна, малолетният Цар Симеон II, неговата сестра Княгиня Мария Луиза и сестрата на Цар Борис III Княгиня Евдокия, са изгонени от страната.Царицата заминава с децата си за Египет, където в изгнание живее нейният баща – бившият италиански крал Виктор-Емануил III. В египетския град Александрия Симеон учи в училището към английския колеж„Виктория“. През 1951 г. правителството наФрансиско Франко дава убежище на семейството и то се преселва в Испания. В Мадрид Симеон завършва френски лицей и посещава лекции по право, бизнес и политически науки. През 1955г., по случай пълнолетието си, прочита Манифест до българския народ, който подписва като Цар Симеон II.

През 1958г. Симеон II завършва военния колеж „Вали Форж“ в САЩ под името кадет Рилски. След военния колеж се завръща в Испания и се занимава с бизнес в няколко международни компании. Поддържа Царска канцелария в Мадрид, която управлява взаимоотношенията му с българската емиграция и с представителите на европейските монархически дворове. Освен родния си български език, Цар Симеон II говори отлично английски, френски, немски, италиански и испански, ползва арабски и португалски.

През 1962 г. Цар Симеон ІІ сключва брак с испанската аристократка доня Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела. Двамата имат пет деца – четирима сина и една дъщеря. По монархическа традиция те носят титлата княз: Кардам Търновски (1962), женен за МириамУнгрия, синове Борис и Белтран; Княз Кирил Преславски (1964), женен за Росарио Надал, дъщери Матилда и Олимпия и син Тасило;Княз Кубрат Панагюрски (1965), женен за Карла Мария Ройо, трима сина: Мирко, Лукас и Тирсо; Княз Константин-Асен Видински (1967), женен за Мария Гарсия де ла Расия, имат близнаци Умберто и София; Княгиня Калина (1972), омъжена за Антонио „Китин” МуньосВалкарсел. Те имат син Симеон-Хасан (кръстен на краля на Мароко).

След падането на комунистическия режим в България, на 26 май 1993 г. Царят се обръща към българския народ с думите: „Пътят към стабилната демокрация не е лек. Нужна е упоритост, но не агресивност. Търпение, но не бездействие. Великодушие срещу озлоблението. По-скоро толерантност, отколкото крайни настроения…“След 50-годишно изгнание, Цар Симеон II се завръща в родината сина 25 май 1996година.Посрещнат е с небивал възторг. Стотици хиляди хора с цветя, знамена и плакати с лика на Симеон блокират София – нужни сачасове, за да се придвижи кортежът от летището до центъра на столицата, където Царят е посрещнат от кмета на града. През 1998 г. Конституционният съд взема решение да върне имотите му. Правителството на Иван Костов връща имотите, принадлежали на Царското семейство до 1946 година.

През 2001г. Цар Симеон II декларира, че се завръща трайно в България. Той основава Национално движение, носещо неговото име, която, с помощта на Движението за национално възраждане „Оборище“ и Партията на българските жени печели 120 мандатав 39-тото Народно събрание. Симеон II e избран за министър-председател и полага клетва пред републиканската конституция от 1990г. под името Симеон Сакскобургготски (2001-2005). През 2004г. България става член на НАТО, а на следващата година подписва договор за присъединяване към Европейския съюз. Симеон II  е единственият европейски монарх, който се завръща в страната си при републиканско управление, печели демократични избори и като лидер на Национално движение става министър-председател. Въпреки някои спорове, той никога не е подписвал декларация за абдикация, което го превръща в единствения жив аристократ, носещ титлата цар. В подкрепа на тази теза е полученият от него през 2004 г. Велик орден на Златното руно – най-високото християнско отличие, което представлява признание от страна на европейската аристокрация.С Указ на Президента на Републиката от 15 юни 2007 г.,Цар Симеон ІІ е удостоен с най-високото държавно отличие – ордена „Стара планина” първа степен за изключителни заслуги към Родината. Цар Симеон ІІ има още 30 високи отличия, между които най-високата степен на испанския орден Карл ІІІ, френския Велик офицер на почетния легион, белгийския Велик Кръст на Леополд ІІІ, гръцкия Велик кръст на Спасителя, Великия кръст на Божи гроб от Йерусалимския патриарх, Великия Кръст на Малтийския орден, както и най-висшите степени на редица европейски династически ордени.